Денят на коренните народи (Indigenous Peoples’ Day) се превърна в символ на устойчивост, съпротива и възраждане на народите, чиито земи и култури са били систематично маргинализирани и потискани през вековете на колонизация. От своята поява като предложение в Организацията на обединените нации през 1977 г., този ден поставя акцент върху суверенитета, самоопределението и правата на коренните общности, които продължават да отстояват своето присъствие и идентичност в съвременния свят. Отказвайки да се примирят с историята на заграбване и несправедливост, те настояват за справедливост, връщане на земя и опазване на културното си наследство.

Коренните народи на Острова на костенурките (Turtle Island) дълго време са устоявали на продължаващия проект на колонизация, познат днес като Съединените американски щати. Денят на коренните народи (Indigenous Peoples’ Day), който се отбелязва във втората понеделник на октомври, идва от предложение, отправено през 1977 г. в Организацията на обединените нации за „Международен ден на солидарност с коренните народи на Америка“. Този ден почита суверенитета, самоопределението и националността на коренните народи, въпреки нарушените договори, усвояването на земя и икономически практики, които застрашават техния начин на живот.

Денят е в пряка опозиция на западната доктрина за откритие и митологията на колонизацията. Той се пада в същия ден като федерално признатия Ден на Колумб (Columbus Day), което позволява да се противопоставят истории – тези на колонизаторите и тези, често заглушавани, на коренните народи. Първият град в САЩ, който официално прие празника, бе Бъркли, Калифорния през 1991 г. През 2021 г. президентската администрация на Джо Байдън стана първата федерална администрация, която официално признава Деня на коренните народи.

Книги и автори, които укрепват този дискурс

Книгите и текстовете, ангажирани с коренната мисъл и съпротивата, признават, че коренните народи не са монолитни. Те подчертават вътрешните различия, историческата специфичност и политическата сложност, както настоява Гаятри Чакраворти Спивак (Gayatri Chakravorty Spivak) в множество свои есета и в „Can the Subaltern Speak?“ – основен текст, който алармира за това кои гласове се чуват и кои са маргинализирани.

Авторите Eve Tuck (унангax/Unangax) и K. Wayne Yang, чрез книгата “Decolonization is not a metaphor”, напомнят, че деколонизацията не е просто метафора, а изисква конкретни действия – връщане на земя, защита на културните практики и промяна в законодателството, което да признае правата на коренните народи.

Ученият Melanie Yazzie (дина/Dine) работи по въпроса за развитието, идентичността и етика на грижа, като анализира как наративите за развитие често изискват коренните народи да се съобразяват с чужди стандарти. В текстове като „Rethinking Relationality“ и други есета в антологии, тя се фокусира върху коренните форми на знание и практики, които са устойчиви и контра-империалистически.

Kyle Whyte, философ от племето потаватоми (Potawatomi), е автор на множество публикации, сред които “Ecological Justice in Native America: Environments, Histories, Policies” и статии за „Anishinaabé ecologies“. Той размишлява върху това как колониализмът — особено в екологичен контекст — е довел до несправедливости, които продължават да влияят на здравето, сигурността и благосъстоянието на коренните народи. За Whyte, деколониалната екология включва взаимозависимости, отговорности и практики на грижа, които разрушават западните модели на ресурсно-експлоатационна екология.

Deborah McGregor, учен от народа анишите, във своите текстове за Традиционните екологични знания (Traditional Ecological Knowledge, TEK) описва как визията за природата и човека сред анишите се основава на взаимоотношения — с растения, животни, с непознати природни сили — и как тези знания са заплашени от разрушителни екологични политики и климатични промени.

Mark Rifkin в своите анализи — особено в “When Did Indians Become Straight?” — разглежда как колониалните режими произвеждат идентичности, които включват или изключват, както и как законите и социалните структури на колониализма продължават да имат ефект върху коренните наредби и настроения.

Теми и послания

Земята като централна ос на борбата — багато от коренните теоретици посочват, че прекъсването на връзката с територията се оказва едновременно символично и материално насилие. Земята не е просто ресурс — тя е културна, духовна, икономическа основа на идентичност.

Деколонизацията не е само реторика. Когато автори като Tuck & Yang говорят за деколонизация, те настояват за реални промени: законови, екологични, социални. Исканията за re-matriation (връщане на земя), за защита на традиционните практики и правата на коренните народи са част от тези промени.

Екологична справедливост — темата, която Kyle Whyte и други развиват, поставя коренните народи в центъра на дебата за климат и околна среда. Не само защото екосистемите са важни за живота им, но и защото те често са първите пострадали при разрушителни земеделски, минни и горски практики.

Съпротива и разнообразие — културната непрекъснатост, съхранението на езици, митове, песни и ритуали са важни теми в трудовете на тези автори. Те напомнят, че коренните народи не са еднородни и че в рамките на общности има множество различни възгледи и наследства.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.